ДОДЀ

ДОДЀ и (рядко) догдѐ нареч.-съюз. Остар. и диал., сега простонар. 1. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за време — докато, докогато, докъде, додето. — Аз трябва да вървя, доде е раншко. Елин Пелин, Съч. II, 163. — И месечината е хубава, доде не е изгряло слънцето. Р. Стоянов, М, 35.

2. Въвежда подчинено допълнително изречение — за означаване на предел в пространството или в развитието на дадено дей‑

ствие; докъде. — Тогаз той захваща да се бори с камъка: обръща го, търкаля го. Глей доде го е докарал. Й. Йовков, ПГ, 168. — Ти сам чу, чорбаджи Петко, доде е стигнало всичко. П. Тодоров, Събр. пр II, 427. Той искаше да се върне, да се увери сам, доде се простираше големината на злото. Ив. Вазов, Съч. XXII, 156-157.

Списък на думите по буква