ДОДЕКАФО̀НИЯ

ДОДЕКАФО̀НИЯ, мн. няма, ж. Муз. Методна композиране на музика, при който музикалната творба се гради върху серия от 12 тона, подредени така, че никой да не се повтаря, преди да са прозвучали останалите. — Бритън е съвременен композитор, но той е чужд на крайностите в музиката, на додекафонията и атоналността. У него има мелодичен и изразителен музикален език. ВН, 1964, бр. 4120, 4.

— От гр. δώδεκα 'дванадесет' + φωνή 'глас, звук'.

Списък на думите по буква