ДОДЕТО —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОДЀТО и (рядко) догдѐто нареч.-съюз. Разг. 1. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за време — докато, докогато. Трябва да поспрем тука, додето мине бурята. Ив. Вазов, Съч. XII, 134. И аз го помня и няма да го забравя, додето съм жив. Й. Йовков, ВАХ, 95. През тия часове притичваха [младежите] ту до този, ту до онзи ъгъл, разговаряха с погледи,.., надяваха се, додето падна дъхтяща тъмнина. Д. Шумналиев, ПЛ, 33. — Върви си! И знай, догдето съм жив — това няма да стане. Г. Стаматов, Разк. I, 89. Любен Каравелов, който се е въздържал известно време да пише за дружеството, догдето разбере как то ще се прояви, остава немалко разочарован, когато вместо сериозни дела и прогресивни начала долавя у действителните членове мудност, празен шум и дори реакционерство. М. Арнаудов, БКД, 152-153.

2. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за място — при посочване на граница, предел в пространството; докъдето. От тук зафаща вече манастирската държава. Додето се простира тя, все е така хубост и благодат. Ив. Вазов, Съч. XV, 10. Надлъж и шир, догдето стига поглед, се разстила зеленото море на полето и нивите. Г. Райчев, Избр. съч. I, 159.