ДОДЍРАМ

ДОДЍРАМ, ‑аш, несв.; додера̀, ‑ѐш, мин. св. додра̀х, прич. мин. св. деят. додра̀л, прич. мин. страд. додра̀н, св., прех. 1. Дера всичко докрай, дера и това, което е останало да се дере. Одрахме едното прасе, сега ще додерем и другото.

2. Разг. Дера, износвам докрай дрехи или обувки. Един що-годе наред баща,.., като си е имал един кат дреха за свят ден, и други за ката-ден, той са имал за най-богат; тие дрехи му стигваха и за него, и за синовете му, и най-сетне внучките му ги додираха. Ил. Блъсков, ПБ, 2. Додрал си е дяволът цървулите. Погов. П. Р. Славейков, БП I, 144. додирам се, додера се страд.

ДОДЍРАМ СЕ несв.; додера̀ се св., непрех. За дрехи и обувки — скъсвам се, износвам се докрай. Обувките на детето съвсем са се додрали.

Списък на думите по буква