ДОДУ̀МВАМ

ДОДУ̀МВАМ, ‑аш, несв.; доду̀мам, ‑аш, св., прех. Диал. Казвам, думам и това, което е останало за казване, казвам, думам нещо докрай; доизказвам, доиздумвам. А вперила во него модри очи, / като че ли тя искаше това, / що не издума с замъглени думи, / да го додума с поглед. — Дълга нощ, / и Ненко е в Загоре... П. П. Славейков, Събр. съч. I, 157. додумвам се, додумам се страд.

ДОДУ̀МВАМ

ДОДУ̀МВАМ СЕ, ‑аш се, несв.; доду̀мам се, ‑аш се, св., непрех. Диал. Уговарям се, споразумявам се, наговарям се с някого. — Парите са си пари, — казваше му тогава Венко, но услугата е важна. А услугата не се плаща с пари. Малко и в работата да се помогне .. — Ще се додумате с жена ти и така по жътва барем за една седмица да ми помогнете... Кр. Григоров, РД, 1950, бр. 210, 2. До моста народът се сбира, додумват се, бързат / да чуят какво глашатая говори. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 42.

Списък на думите по буква