ДОДЪ̀ВКВАМ

ДОДЪ̀ВКВАМ, ‑аш, несв.; додъ̀вча, ‑еш, мин. св. додъ̀вках и додъ̀вкам, ‑аш, св., прех. Дъвча нещо докрай, дъвча и това, което е останало за дъвкане. — Наздраве, съседе! — додъвква едро парче пържола дебелакът Иванов, чаша вдига. — До дъно! Ч. Шинов, ПВ, 127. Оня, непознатият отсреща додъвка вечерята си. С доволно лице примлясна, лисна отгоре и направо от бутилката жълт швепс. Ч. Шинов, ПВ, 121. Додъвчи си залъка и тогава говори. додъвквам се, додъвча се, додъвкам се страд.

ДОДЪ̀ВКВА МИ СЕ несв.; додъ̀вче ми се, мин. св. додъ̀вка ми се, и додъ̀вка ми се, мин. св. додъ̀вка ми се, св., непрех. Приисква ми се да дъвча, обикн. дъвка. На малките деца често им се додъвква дъвка.

Списък на думите по буква