ДОДЪЛБАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОДЪЛБА̀ВАМ, ‑аш, несв.; додълба̀я, ‑а̀еш, мин. св. додълба̀х, св., прех. 1. Дълбая и това, което е останало да се дълбае, издълбавам нещо докрай; доиздълбавам.

2. Дълбая, издълбавам още, допълнително. Малка е дупката за това дръвче, додълбайте я. додълбавам се, додълбая се страд.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.