ДОДЪРЖАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОДЪ̀РЖАМ, ‑аш, несв.; додържа̀, ‑ѝш, мин. св. ‑а̀х, св., прех. Диал. 1. Държа до определено време, до даден момент. Додържах ратая до Димитровден. Н. Геров, РБЯ I, 314.

2. Удържам, устоявам. Додържа си думата. Н. Геров, РБЯ I, 314. додържам се, додържа се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.