ДОЖЕНВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОЖЀНВАМ, ‑аш, несв.; дожѐна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. дожѐнат, св., прех. Диал. Дожънвам. Жетвари и жетварки доженваха още ечемика. Д. Немиров, Б, 95. "Като нивата зажена, / самичка ли я зажена, / самичка ли я дожена?" Нар. пес., СбНУ XXVII, 174. доженвам се, дожена се страд. Жетва се зажена, мома се разболя; / жетва се дожена, седенки са кладят, / седенки са кладят, мома се привдигна. Нар. пес., СбГЯ, 224.