ДОЖЕНВА МИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОЖЀНВА МИ СЕ несв.; дожѐни ми се, мин. св. дожѐни ми се, св., непрех. Дощява ми се, приисква ми се да се оженя. Още когато се женехме, бях просветен, но нали знаете, като му се дожени на човек — .. на всичко е съгласен. Хр. Пелитев, Ст, 1968, бр. 1172, 1. Надойдоха комари, / все ергени, все стари, / погледаха играта, / хареса им мухата. Пусти стари ергени — / всекиму се дожени! Елин Пелин, ПБ, 135.