ДОЖЪ̀НВАМ

ДОЖЪ̀НВАМ, ‑аш, несв.; дожъ̀на, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. дожъ̀нат, св., прех. Жъна, ожънвам и това, което е останало да се жъне, довършвам жътвата на нещо; доизжънвам, доожънвам. Кака и мама също довършват своята работа — дожънват и последното кюше. Т. Влайков, Пр I, 297. Хората пъргаво се трудеха. Едни дожънваха, други събираха снопето. Т. Харманджиев, КЕД, 177. И тъй като братята ѝ [на Елица] искаха от понеделник да возят вече снопето, тя свика снощи от махалата момичета, за да дожъне днес. И. Волен, БХ, 101. дожънвам се, дожъна се страд.

Списък на думите по буква