ДОЖЪНВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДОЖЪ̀НВАМ, ‑аш, несв.; дожъ̀на, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. дожъ̀нат, св., прех. Жъна, ожънвам и това, което е останало да се жъне, довършвам жътвата на нещо; доизжънвам, доожънвам. Кака и мама също довършват своята работа — дожънват и последното кюше. Т. Влайков, Пр I, 297. Хората пъргаво се трудеха. Едни дожънваха, други събираха снопето. Т. Харманджиев, КЕД, 177. И тъй като братята ѝ [на Елица] искаха от понеделник да возят вече снопето, тя свика снощи от махалата момичета, за да дожъне днес. И. Волен, БХ, 101. дожънвам се, дожъна се страд.