ДОЗАВЪРЗВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОЗАВЪ̀РЗВАМ, ‑аш, несв.; дозавъ̀ржа, ‑еш, мин. св. дозавъ̀рзах, св., прех. Завързвам и това, което е останало да се завързва, завързвам нещо докрай, напълно, съвсем. Не забеляза, че половината от яката на ризата му остана над сакото. Не дозавърза лявата си обувка. Ем. Манов, БГ, 245-246. Личеше, че току-що е станал от ниската кушетка и набързо се е облякъл и обул, защото на кушетката имаше събрано накуп одеяло, а връзките на жълтите му офицерски обуща не бяха дозавързани и се влачеха. Ем. Станев, ИК I и II, 141. дозавързвам се, дозавържа се страд.