ДОЗВОЛА —Речник на българския език — алтернативна версия
ДОЗВО̀ЛА
ДОЗВО̀ЛА, мн. няма, ж. Остар. Книж. Позволение; дозволение. В този исти ден обадиха Святославу, че някой си калугерин богомолец иска дозвола да ся поклони на великия княз от неизказано светло лице. Е. Мутева, РБЦ (превод), 98.