ДОЗВОЛЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОЗВОЛЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; дозволя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Остар. Книж. Обикн. със следв. изр. със съюз да. Позволявам, разрешавам. Хаджи Генчо никога не дозволява на жената си и на децата си да участвуват на неговата трапеза. Л. Каравелов, Съч. II, 6. "Дозволете ми, господи, туй нещо, ако то е добро за ваша слава и мое спасение." Кр. Пишурка, МК (побълг.), 130. Смъртните наказания ще са извършват тайно, но ако обстоятелствата не дозволяват, ще са извършват на явни места и посред пладне. Ив. Унджиев, ВЛ, 183. Ние не желаеме да владееме над другиго, и за това не дозволяваме да ни владеят и другите. З. Стоянов, ЗБВ I, 115. — Дозволи на мене, кръвника, твоята честна десница да целуна.П. Спасов, ГЛЗЗ, 11. Ако обичате, то ни дозволете да напечатаме дописката ви като притурка на нашия вестник. С, 1872, бр. 40, 320. дозволявам се, дозволя се страд. За да бъде изпълнена тая цел [освобождението на България], дозволява се сяко средство: пропаганда, печат, .. и пр. З. Стоянов, ЗБВ I, 114. "Покорнейше прося разрешение да ми ся дозволи за три дни да пребъда в София по частни дела". П. Р. Славейков, ПХС, 3.

ДОЗВОЛЯ̀ВАМ СИ несв.;дозволя̀ си св., непрех. Остар. Книж. Обикн. със следв. изр. със съюз да. Позволявам си, разрешавам си. Той и насъне не би си дозволил да помисли, че Нено чорбаджи, тоя тежък човек, ще да му каже подобни неща. Л. Каравелов, Съч. VII, 65. Първо си начертахме една линия на поведение, вън от която не си дозволихме нито колкото косъм да излезем. Ч, 1871, бр. 13, 391. Но понеже и обаче и наша милост твърде често си дозволяваме да пишеме глупости.., то негова милост [г. Оджаков] заслужава нашето всемилостивейше снизхождение. С, 1872, бр. 33, 263.