ДОЗЕМЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ДОЗЀМЕН
ДОЗЀМЕН, ‑мна, ‑мно, мн. ‑мни, прил. Остар. Който стига до земята. Васил, пълен с набожност, приближи ся честно и, след доземний си поклон, целуна му [на владиката] десницата и ся оттегли пак назад. Ил. Блъсков, ИС, 53.