ДО̀ЗЕМИ

ДО̀ЗЕМИ нареч. Диал. Ниско до земята. Камбаната биеше тържествено, дядо поп пееше с наслада,.., малкото богомолци падаха на колене и се кланяха доземи. Ст. Даскалов, БП, 11. Излезе вятър, разлюля първом ракитите, огъна тънките им вейки и ги преви доземи. Н. Нинов, ЕШО, 67. Снишена доземи и потънала в избуяли бурени и цветя, столетната църквица дреме под сребърен слънчев дъжд. К. Константинов, ПЗ, 56. "Крушице", летна рожбице, / я сведи слъпе доземи, / да метна свилно коланче — / ега се, крушо, обеса!" Нар. пес., СбНУ XLIV, 211.

Списък на думите по буква