ДОЗЛЯВА МИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОЗЛЯ̀ВА МИ несв.; дозлѐе ми, мин. св. дозля̀ ми, св., непрех. Диал. Почвам да се чувствам зле, става ми зле; прилошава ми, призлява ми. Чини ти се, че ти се сърцето превърне с дъното нагоре, па ти стане тежко, тежко, дозлее ти, като че си се наял с млечок, или с вълча ябълка! М. Георгиев, Избр. разк., 64. Повечето са тръгнали юнашки, за да идат да претърпят последното си наказание. Само на едного му дозляло и паднал като в несвяст пред мисълта, че отива на смърт. К. Величков, ПССъч. I, 141.