ДОЗНАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОЗНА̀ВАМ, ‑аш, несв.; дозна̀я, ‑а̀еш, мин. св. дозна̀х, прич. мин. страд. дозна̀т, св., прех. Остар. Узнавам, научавам. С една реч, ми дознаваме из нея [историята] живота и съдбата на различните народи. Г. Йошев, КВИ (превод), 16. "Това е сичкото", сключва бащата известието си, "което съм могъл да дозная за сина си". Ч, 1871, бр. 23, 735. Той дозна много тайни; но като беше един почтен момък, никога нищо не казваше, което можеше да нанесе зло някому. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 311. дознавам се, дозная се страд. Тук, ако и да ся не изложиха и не споменаха вси случаи, с които ся обиждава ближния ни, но от речените лесно могат да ся дознаят и осталите. Хр. Данов, ППК (превод), 91.