ДОЗРЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОЗРЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.;дозрѐя, ‑ѐеш, мин. св. дозря̀х, прич. мин. св. деят. дозря̀л, ‑а, ‑о, мн. дозрѐли, св., непрех. 1. За растение — зрея още колкото е необходимо, за да бъда напълно зрял, ставам напълно зрял. Вършите на царевиците са обрани, виждат се само оголени сиви стръкове; върху тях като копия стърчат едрите заострени мамули, които бързо дозряват. Г. Караславов, Избр. съч. V|||, 323. Слънцето пламенно спряло в небето: / жетви дозряват под сетното лето. Ем. Попдимитров, К, 34. Времето се развали, започнаха дъждове и гроздето не можа да дозрее.

2. Прен. Обикн. св. и с предл. за или със следв. изр. със съюз да. За човек — ставам физически и духовно зрял, ставам годен за нещо. — Друг на мое място щеше да докара тъй работата, че да вкара тоя мръсник в затвора. Сбърках аз по тоя въпрос .. Не съм май още дозрял за кмет, а? П. Славински, ПЗ, 100. Би трябвало да се прецени дали нашата жена е дозряла да иска пълна еманципация. Не прибързваме ли, като рушим едно равновесие. Хр. Домозетов, ОР, 104.