ДОИГРА̀ВАМ

ДОИГРА̀ВАМ, ‑аш, несв.;доигра̀я, ‑а̀еш, мин. св. доигра̀х, св., прех. Играя, изигравам докрай, довършвам някаква започната игра. Златистата ѝ развързана коса бе разсипана на талази по челото ѝ и по раменете ѝ, като на Дездемона в последния акт на Отело, който тя не доигра. Ив. Вазов, Съч. ХХV||, 142. Ала шумната игра ме блазни. — Още малко. Да си доиграем играта. Т. Влайков, Пр |, 201. — Късно е, приятелю, за връщане — усмихнато поклати тя глава. — Хванахме се вече на хорото и ще трябва да го доиграем. О. Василев, Т, 154. доигравам се, доиграя се страд. Отложените партии от втория кръг на шахматния турнир ще се доиграват утре.

ДОИГРА̀ВАМ СИ несв.;доигра̀я си св., непрех. Играя още колкото ми се иска да играя, играя до насита. Един козаревчанин, .., се придружи до момчетата и взе да играе и да скача с малките долнооряховчанчета, но подир малко кавалите млъкнаха и козаревчанинът не си доигра. Ц. Гинчев, ГК, 95. Тая вечер родителите ми ме извикаха рано, не можах да си доиграя.

Списък на думите по буква