ДОИЗБЍВАМ

ДОИЗБЍВАМ1, ‑аш, несв.;доизбѝя, ‑ѝеш, мин. св. доизбѝх, прич. мин. страд. доизбѝт, св., прех. Избивам, убивам всички докрай, избивам и тия, които са били останали живи; доубивам. Схватката беше къса, но необикновено свирепа .. Склоновете на възвишението се покриха със зеленикави и черни униформи, чуваха се стенанията на ранените, .. Бойците от втора рота ги доизбиваха с пушките си. П. Вежинов, ВР, 279. По пътя фелдфебелът злодей убил неколцина от групата, а като пристигнали в старопрестолния Търновград една нощ край Янтра доизбили останалите. Ив. Димов, АИДЖ, 127. доизбивам се, доизбия се страд.

ДОИЗБЍВАМ

ДОИЗБЍВАМ2, ‑аш, несв.;доизбѝя, ‑ѝеш, мин. св. доизбѝх, прич. мин. страд. доизбѝт, св., прех. Избивам, бия нещо докрай, избивам и това, което е останало за биене, избиване. Доизбий тия клинове, щом като си започнал. △ Доизбивам млякото. доизбивам се, доизбия се страд. При всяко отваряне полепналата по перките, валяците и металните части на буталката сметана се прибира .. и се вкарва в общата сметана, за да се доизбие. Н. Димов и др., ТМ, 54.

Списък на думите по буква