ДОИЗГА̀РЯНЕ

ДОИЗГА̀РЯНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизгарям1; догаряне1, догоряване. Освен това в нея [вагрянката] за първи път се вдухва допълнително въздух за доизгаряне на въглеродния окис, който се е образувал в разжарения кокс. Л. Калев, ВТЛ, 172.

ДОИЗГА̀РЯНЕ

ДОИЗГА̀РЯНЕ2, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизгарям2 и от доизгарям се; догаряне2.

Списък на думите по буква