ДОИЗДУМВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОИЗДУ̀МВАМ, ‑аш, несв.;доизду̀мам, ‑аш, св., прех. Разг. Издумвам, изказвам и това, което е останало да се издумва, издумвам всичко докрай. — Не, той [Коце] тряба да се уедини — безизвестен! .. Овлажиха му се очите. — Да, те, едничките, които аз обичах .. Коце искаше да каже — "те ще ме търсят!" — но не доиздума, чувството на умиление се задуши още при първата искра. А. Страшимиров, А, 112. доиздумвам се, доиздумам се страд.