ДОИЗКАРВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДОИЗКА̀РВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизкарвам и от доизкарвам се; докарване1. Въстаниците в укреплението бяха всички наставали и се заловили, под надзора на десетника, на работа по доизкарването новите окопи. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 151. Трябваха му шейсет хиляди, а имаше само четирийсет — всичките пари, скътани за доизкарване на новата къща. Ст. Марков, ДБ, 280.