ДОИЗКОРЕНЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОИЗКОРЕНЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.;доизкореня̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Изкоренявам и това, което е останало да се изкоренява, изкоренявам всичко докрай. Останали са няколко дървета, днес ще ги доизкореним. доизкоренявам се, доизкореня се страд.