ДОИЗЛЕКУ̀ВАМ

ДОИЗЛЕКУ̀ВАМ, ‑аш, несв. и св., прех. Довършвам лекуването, излекувам напълно, докрай. доизлекувам се страд. Да се доизлекува този болен е наистина трудна работа. △ Такава болест не може да се доизлекува докрай.

ДОИЗЛЕКУ̀ВАМ СЕ несв. и св., непрех. Довършвам лекуването си, излекувам се докрай, напълно, съвсем. Десния му [крак] бяха отрязали до коляното след едно раняване, което се превърна в гангрена. Другарите му събраха пари, изпратиха го в София да се доизлекува, да му направят протеза на крака.Ем. Манов, ДСР, 204. Тогава той решил да напусне болницата и да се доизлекува сам.

Списък на думите по буква