ДОИЗМИТАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОИЗМЍТАМ, ‑аш, несв.;доизмета̀, ‑ѐш, мин. св.доизмѐтох, прич. мин. св. деят. доизмѐл, прич. мин. страд. доизмѐтен, св., прех. Мета, измитам и това, което е останало да се мете, измитам нещо докрай; домитам¹. Който е започнал да мете двора, той трябва да го доизмете. доизмитам се, доизмета се страд.