ДОИЗМЪ̀КВАМ, ‑аш, несв.;доизмъ̀кна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. доизмъ̀кнат, св., прех. Измъквам, извличам нещо докрай, измъквам и това, което е останало да се измъква. Серкмето е много тежко, помогни ми да го доизмъкнем. доизмъквам се, доизмъкна се страд.