ДОИЗПЍЧАМ

ДОИЗПЍЧАМ, ‑аш, несв.;доизпека̀, доизпечѐш, мин. св. доизпѐкох, доизпѐче, прич. мин. св. деят. доизпѐкъл, ‑кла, ‑кло, мн. ‑кли, прич. мин. страд. доизпѐчен, св., прех. 1. Пека, изпичам нещо докрай, пека го още толкова, колкото е необходимо, за да се изпече съвсем; допичам. Крокодилското месо те не доизпичат, а го ядат полусурово. ВН, 1959, бр. 2441, 4. Бяха извадили хляба суров, та сега го доизпичат.

2. Пека, изпичам още, допълнително към това, което вече е изпечено; допичам. Трябва да доизпечем картофи, защото тия няма да стигнат. доизпичам се, доизпека се страд.

ДОИЗПЍЧАМ СЕ несв.;доизпека̀ се св., непрех. Пека се, изпичам се докрай, напълно, съвсем; допичам се. — Хубава ли е ? — Сурова — каза момичето,.., — още малко ѝ трябвало да се доизпече. К. Калчев, ДНГ, 89. По време на своя път върху скарата суровината се обезводнява напълно .. От скарата тя постъпва направо във въртящата се пещ, където се доизпича. Б. Костов, ХС, 42.

Списък на думите по буква