ДОИЗСМУКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОИЗСМУ̀КВАМ, ‑аш, несв.;доизсму̀ча, ‑еш, мин. св. доизсму̀ках, св., прех. Смуча, изсмуквам и това, което е останало да се смуче, изсмуквам докрай; досмуквам. — Какво беше... заглавието на... бъдещия ви... проектиран роман? — попита с прекъсвания поетът, като се мъчеше да доизсмуче мозъка от едно прешленче. Д. Калфов, Избр. разк., 93. доизсмуквам се, доизсмуча се страд.