ДОИЗСУШАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОИЗСУША̀ВАМ, ‑аш, несв.; доизсуша̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Суша, изсушавам и това, което е останало да се суши, изсушавам докрай; досушавам. доизсушавам се, доизсуша се страд. То [сеното] се приготовлява, като покосената трева се оставя да повехне, след което се доизсушава на сянка. Осн. сел. стоп. VIII кл., 99.