ДОИЗТЪРПЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОИЗТЪРПЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.;доизтърпя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑я̀х, прич. мин. св. деят. доизтърпя̀л, ‑а, ‑о, мн. доизтърпѐли, прич. мин. страд. доизтърпя̀н, ‑а, ‑о, мн. доизтърпѐни, св., прех. и непрех. Търпя, изтърпявам някого или нещо докрай, изтърпявам колкото още е необходимо да се търпи; дотърпявам. Филмът е ужасно скучен и едва ли ще го доизтърпя до края. △ Не доизтърпях и накрая ме су скарах. доизтърпявам се, доизтърпя се страд.