ДОИЗУЧАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДОИЗУЧА̀ВАМ, ‑аш, несв.;доизу̀ча, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Уча, изучавам нещо докрай, изучавам и това, което е останало за изучаване; доизучвам1. Отдавна съм започнал да изучавам тоя език, но дали някога ще го доизуча, не се знае. доизучавам се, доизуча се страд. Проблемът Лора—Яворов,.., не бива да бъде отминат, без да се доизучи и дообясни. М. Кремен, РЯ, 21.