ДОИЗУЧВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОИЗУ̀ЧВАМ¹, ‑аш, несв.;доизу̀ча, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Доизучавам. доизучвам се, доизуча се страд.

ДОИЗУ̀ЧВАМ², ‑аш, несв.;доизу̀ча, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Уча, изучвам някого докрай, докато се изучи напълно, съвсем или докато завърши образованието си. Майка ѝ я беше учила на тоя занаят, пък аз я доизучих. △ Детето ми се учи добре, дано съм жив да го доизуча. доизучвам се, доизуча се страд.

ДОИЗУ̀ЧВАМ СЕ несв.;доизу̀ча се св., непрех. Уча се, изучвам се докрай, напълно, съвсем, довършвам учението си. — Ф-ю, ф-ю-у-у-у! Влакът Москва—София потегля от първа линия — извика Лена. — Хайде да отидем да се доизучим и пак да поживеем в общежитието на Новолипки. .. Н. Стефанова, ОС, 184.