ДОИЗХРА̀НВАМ

ДОИЗХРА̀НВАМ, ‑аш, несв.;доизхра̀ня, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Изхранвам докрай, до когато трябва, колкото още е необходимо. Дълго време малките врани се навъртат около бащиния дом и старите ги доизхранват. Ст. Дончев, ПНД, 50. Храната е малко, няма да можем да доизхраним добитъка през зимата. доизхранвам се, доизхраня се страд. Далеч останаха годините, когато нямаше от какво да се доизхранят животните през зимата. ВН, 1958, бр. 2126, 1.

ДОИЗХРА̀НВАМ СЕ несв.;доизхра̀ня се св., непрех. Изхранвам се докрай, колкото още е необходимо. Селяните крадяха, за да се доизхранят, продаваха и в града от кра‑

деното, за да си купуват опинци. Д. Талев, И, 17.

Списък на думите по буква