ДОИЗЧО̀ПЛЯМ

ДОИЗЧО̀ПЛЯМ, ‑яш, несв.; доизчо̀пля, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Изчоплям и това, което е останало да се изчопли, изчоплям всичко, докрай. Мате и Стефан, надвиснали над проснатия в кревата, умрял за сън Васил, доизчопляха като изкълвана от птици слънчогледова пита последните информационни способности на приятеля си. Д. Вълев, З, 228. Малкият доизчопли и последните остатъци от пластелина, полепнал по корицата на книжката му. доизчоплям се, доизчопля се страд.

Списък на думите по буква