ДОИЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОЍЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. 1. Спец. Който е свързан с доене, който служи за доене. Веднъж видях няколко жени, които се мъчеха, пустосваха и за пети път разглобяваха и сглобяваха доилния апарат. Ц. Лачева, ЛФ, 1963, бр. 32, 1. Невена ходи няколко пъти до кравефермата, гледаше модерните линии, доилните апарати, новите постройки. В. Пламенов, ПА, 42. Ръководството [на кооперацията] е доставило за тамошната овцеферма две доилни инсталации. СЗ, 1982, бр. 63, 1. Доилен агрегат. Доилна площадка.

2. Диал. За време — през който обикн. се дои добитъкът. "Пладнувай, девойко, / че е пладне дошло / и доилно време". Нар. пес., СбВСтТ, 216.