ДОИЛКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОЍЛКА¹ ж. 1. Уред, апарат за механично доене на домашни животни. Доячката гледа, след това въздъхва и с умиление казва: — Толкоз трудно и опак ми беше с доилките, а сега без тях не спори. .. Ц. Лачева, ЛФ, 1963, бр. 32, 1. В кооперацията кравите се доят с автоматични доилки. △ Електрическа доилка.

2. Диал. Съд, в който се дои млякото; дойница² (Ст. Младенов, БТР).

3. Диал. Количеството надоено мляко, обикн. от едно доене; доило, доитба. Една доилка двадесет оки. Н. Геров, РБЯ I, 322.

ДОЍЛКА² ж. Остар. и диал. 1. Дойка¹, кърмачка; доилница¹, доилица, доителка. През деня Мария на два пъти носи детето на доилка. К. Петканов, ДЧ, 121. Отрокът жално изписка, уплашен от тейковий образ, / и на доилката в белите пазухи скри си главата. Ив. Вазов, ИГП (превод), 6. "Той [Бог] ми даде и една лъвица за доилка, той не ще мя остави." Кр. Пишурка, МК (побълг.), 74.

2. Животно, обикн. овца, крава или биволица, което се дои; доилница¹, дойница¹. Нягол и Гицата ще стрижат доилките и женските шилета. К. Петканов, ЗлЗ, 236.