ДОИСКВА МИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОЍСКВА МИ СЕ несв.;доѝска ми се, мин. св. доѝска ми се, св., непрех. Обикн. със съюз да и следв. гл. Обзема ме някакво желание; приисква ми се, дощява ми се. За миг ми се доиска да не се намирам в това побесняло от шумове купе, а в удобното си легло в Мадан и да не е неделя, а най-обикновен работен ден. Л. Станев, ПХ, 5. Изведнъж му се доиска да се втурне при тях [юнаците], да яхне и той коня си, да ги поведе. Ст. Дичев, ЗС II, 644. На Агата пак се доиска да плаче, но се удържа и остана на мястото си. Й. Йовков, ЖС, 29. Доисква се и мен да се намеся в тая игра. Т. Влайков, Пр I, 115.