ДОИСТОРИЧЕСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОИСТОРЍЧЕСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Книж. Който се отнася до времето, от което не са се запазили паметници на бита, културата и т.н.; предисторически, праисторически. Противоп. исторически. С кроманьонския човек е завършило доисторическото развитие на човека. ОБиол. Х кл, 180. Има основание да се предполага, че първоначалните, стихийни и несистематизирани познания по някои от законите на хидравликата са възникнали още в доисторическо време. Ст. Д. Станчев, Х, 5. Втората част на българската история,.., има 7 периода: първият период, наречен доисторически, простира са от незапамятни времена до 679 год. след Р.Х. Т. Шишков, ИБН, 35. Археолозите са на мнение, че в тия места, в доисторическото време, са живели първобитни хора и изменението на почвата сега изнася на повърхността заровените тогава предмети. Б, 1927, бр. 1896, 2.