ДОИТБА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОЍТБА ж. Остар. и диал. 1. Само ед. Доене. Хората вече сами се заеха да пазят ред. Всички очакваха, че ще пуснат по-напред телето да отцица преди доитбата. Някои дори се втурнаха и го доведоха. Ст. Даскалов, СЛ, 143.

2. Количеството надоено мляко, обикн. от едно доене; доило, доилка¹. По няколко человеци си намесват заедно имане — овци, говеда и коние,.. Тии имат помежду си едного управителя — .., кой ся грижи,.., да продаде доитба — производ. Г.С. Раковски, П I, 134.