ДОЙЧОВЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДО̀ЙЧОВЕЦ, мн. ‑вци, м. Остар. Пренебр. Подигравателно прозвище на германец; дойчо. Не съм гастроном, та не можах да се радвам на тия блага, но имаше "дойчовци" и "англо-френци", които си опапваха до дъно всичко. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 15. — А де отива нашето жито, бре сине? — изправи се внушително бащата. — Па тука всичко смитат, от реквизиционни комисии не можем бял ден да видим. — Нагъват го дойчовците. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 121. Пред магазина се бяха събрали десетина немски войника.. — Е, дойчовци — подвикна им подигравателно [работникът], саламчета ли искате, а? Д. Ангелов, ЖС, 11.