ДОКАЗ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДО̀КАЗ¹, мн. няма, м. Диал. Обикн. в съчет. Няма доказ. Не може да се каже, да се изкаже докрай.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ДО̀КАЗ² м. Остар. Книж. Доказателство; доказание. В уводна статия наскоро "Свобода" бичува ретроградството на българите по отношение на училищата и просветата, за да изтъкне как учредяването на Книжовното дружество било доказ за патриотичната воля на народа ни. М. Арнаудов, БКД, 144. Любезността е най-добър доказ за чловечещина. Й. Груев, СП (превод), 317. Писах им много пъти, а тий ми ся нищо не отговарят, види се, че искат и от другиго доказ. АНГ, кн. 1, 27. Такевият софистичен начин за доказа на своите мнения.. е престъпен. Бълг., 1902, бр. 506, 3. Там изпитня последна / народа преживя — той падна победен. / Но ден на падане — той бе и първий ден, / во който дадохме доказ за свойта сила. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 298.