ДОКАЗАН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОКА̀ЗАН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от докажа като прил. За който има доказателства, за който няма съмнение; безспорен, несъмнен. Обаче някои проверяват багажите с такава безпардонност, сякаш пред тях стоят доказани мошеници, а не хора с достойнство. НК, 1970, бр. 52, 8. — Пуснете ме, моля ви се .. Деца имам! .. Не ме убивайте, другари! .. — Ние убиваме само доказани престъпници — каза му Камен. К. Ламбрев, СП, 383-384. Това са крушки "Осрам". Съвсем пресни. Доказана трайност. Чудомир, Избр. пр, 77. Ако поместихме гореспоменатата дописка из Т. Мугуреле, ние направихме това, защото беше на‑

писана от един добре познат наш приятел и доказан патриот. НБ, 1876, бр. 17, 68.