ДОКАЗАНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДОКАЗА̀НИЕ, мн. ‑ия, ср. Остар. Книж. Доказателство; доказ2. Колкото за образа на сочинението си, нии ще кажем, че сме го основали совершено на първообразните исторически източници, които и точно привождаме за доказание. Г. Кръстевич, ИБ, ХХ. Тоя именник ще следова за всички болгарски вещи редом. Где ще видите на по някои имена историческо доказание. ЦВ, 1859, бр. 483, 4.
— Софр. Врачански, Неделник, 1806.