ДОКАЗАТЕЛСТВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОКАЗА̀ТЕЛСТВЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който се отнася до доказателство, който служи за доказателство. След тоя отговор съдът прибягва отново до доказателствената сила на очните ставки. Ив. Унджиев, ВЛ, 345. Единственият документ с несъмнена доказателствена сила по тоя въпрос е обнародваното в Синята книга писмо на английския консул в Солун. С. Радев, ССБ, I, 462. Тя говори спокойно, уверено. Обяснява законите на общественото развитие, изтъква причини и фактори, трупа обилен доказателствен материал, за да се разбере кой и защо води войните. ВН, 1961, бр. 2964, 2.