ДОКА̀ЗУВАНЕ1, мн. няма, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от доказувам1 и от доказувам се; доказване1.
ДОКА̀ЗУВАНЕ2 ср. Остар. Отгл. същ. от доказувам2 и от доказувам се; доказване2.