ДОКАЙРАТЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.;докайратя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., непрех. Диал. С търпение дочаквам до определен момент; дотрайвам, дотърпявам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. — Друга форма: докайретя̀вам.