ДОКА̀РАН

ДОКА̀РАН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Разг. Прич. мин. страд. от докарам3 като прил. Който е облечен хубаво; нагизден, наконтен, издокаран. И външно е безупречно спретната. Изгладена, чистичка, докарана,.., усмихната. П. Михайлов, МП, 29. Тогава той се обличаше и докаран като принц.. се разхождаше наперен по шумния булевард. Д. Калфов, Избр. разк., 91. Рогачева пък все с дъщерите си се мъкне .. По-докарана от дъщерите си и начервена, набелена, сякаш тази вечер Шарл Боайе ще ѝ прави лично предложение. Чудомир, Избр. пр, 184-185.

Списък на думите по буква