ДОКАРВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДОКА̀РВАМ1, ‑аш, несв.;дока̀рам, ‑аш, св., прех. Разг. Карам, изкарвам нещо докрай; довършвам, завършвам, доизкарвам. — А щеш ли да оставиш да хапнем по-напред или ще си докараш откоса? Т. Влайков, БСК II, 174. докарвам се, докарам се страд. Борбата беше обявена на живот и смърт и трябваше да се докара докрай. Ст. Чилингиров, ХНН, 168.
ДОКА̀РВАМ2, ‑аш, несв.;дока̀рам, ‑аш, св., прех. 1. Карам, придвижвам превозно средство или нещо или някого с превозно средство до определено място, обикн. където е говорещото лице или лицето, на което се говори. Някои селяни отидоха да докарат колите си. П. Спасов, ХлХ, 103. Ян Бибиян положи живо старание да изучи автомобилните мотори, затова с особена страст се залавяше да помага на майстор Франц, когато докарваха на поправка някой от големите автомобили. Елин Пелин, ЯБЛ, 16-17. — Тези снопи са мои! .. — Твои! — сви едрите си устни Дъбов. — Нали знаеш моята заповед? Кой ти позволи да докарваш снопи? Х. Русев, ПС, 161. Той обикна полето и планината, .. обикна и магарето, с което докарваше в село мляко.
T. Влайков, НУ, 1885, кн. 7, 217. — Знаеш ли какво ще ти река, Матаке, хич да не се чудиш, че конете ти те докарали тук. Й. Йовков, ВАХ, 34. ● За превозно средство. Десетки влакове и хиляди волски коли докарват обилната жетва на Дунавския вилает. Ст. Дичев, ЗС I, 368. // За вятър и под. — правя нещо да се придвижи, да достигне до определено място, обикн. където се намира говорещото лице. Вятърът наистина разкарваше червените облаци, но той докарваше и други, още по-черни и по-тежки. Д. Калфов, Избр. разк., 260. — То тука не му е мястото за такива световни работи да се приказва — отговори гъркът, като бързо се закръсти, защото попът зачете някоя заупокойна молитва, която вятърът докара насам. Ив. Вазов, Съч. IX, 129.
2. Карам някого, правя някой да дойде до определено място, обикн. където е лицето, което говори или което нарежда да се извърши действието. Докараха насила жените и децата пред голямата клада и доведоха монаха вързан. Елин Пелин, Съч. IV, 98. Когато се върна у дома си, тя [майката] се провикна към мъжа си: — Вземи дряновицата и върви да докараш тук дъщеря ми. Аз съм я учила живот да живее, а не да робува. А. Каралийчев, СбХ, 104. Саваков разпореди да докарат в кабинета му Димитър Йонков. Д. Ангелов, ЖС, 273. Той прати да му докарат коня. Елин Пелин, Съч. III, 134. Три хиляди овце докарва той всяка зима в нашето поле. Й. Йовков, СЛ, 36.
3. Чрез вада, канал, ров или тръби правя вода да потече, да стигне, да дойде до определено място; довеждам. — Ти ще ми кажеш, че искаш голям помен да оставиш на Сушица — река ще им докараш. Да види нашето сухо село вода. А. Каралийчев, ПГ, 135-136. За милиони граждани е докарана вода в градовете. ВН, 1952, бр. 168, 4. Стоян Глаушев докара в двора си чешма. Д. Талев, ЖС, 207.
4. Ставам причина, правя някой да дойде, да бъде на определено място; довеждам. Огнянов със сърце обляно с кръв проклинаше случая, който го докара в Клисура. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 136. — Света Богородица ме докара в тоя манастир да те видя, Ефросино, да те позная и да искам прошка за всичко лошо, което си видяла. Ст. Загорчинов, ДП, 161. — Снощи дядовият Манолов син ме намира̀, наистина, но мина през стрехата, та причини врявата и докара полицията. Ив. Вазов, Съч. XXII, 59.
5. Прен. Разг. Причинявам, пораждам нещо, ставам причина нещо да се появи, да възникне (обикн. за нещо лошо, неприятно). За тия изпечени организми не съществуваше никаква опасност от тая прохлада, която би докарала по двайсет пневмонии на всеки един от нас. Ив. Вазов, Съч. XVI 35. Тази година, след безработицата през лятото, имаше глад, а гладът докара болести, скандали и поквара. Д. Димов, Т, 223. — Машината ще докара големи промени в земеделието. Й. Йовков, Ж, 1945, 152. По обяд.. горещината намаля, а сетне духна вятър. Изглежда, прекаленото затопляне през последните дни щеше да докара лошо време. А. Наковски, БС, 12. Раковски продължи. — Тоя парцал, който господата са нарекли мемоар, може да докара голяма беда на българското дело. Ст. Дичев, ЗС I, 452. — Заповядай, — каза Дяволът и му подаде една цигара. — Нищожно нещо, но все пак удоволствие докарва, а? Елин Пелин, Съч. I, 209. — Ама на тебе ли остана бре, Киро, да оправяш султанската неразбория? Само беля на главата си ще навлечеш и на хората нова мъка ще докараш! М. Марчевски, ДВ, 116.
6. Прех. и с др. същ. с предл. до, в или със следв. изр. със съюз да. Ставам причина, правя някой да премине в ново състояние или да извърши някакво действие; довеждам. Идеята, че тоя господин можеше да им стане другар.. го докарваше до полуда. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 24. Греховете и престъпленията огорчаваха сърцето му и го докарваха до възмущение. Елин Пелин, Съч. IV, 28. Ораторът нареждаше — че липсват дрехи, че зимата дойде, а няма топливо,.. "— Да вини либералите, те докараха народа и държавата до този хал". Г. Караславов, ОХ III, 377. Много пъти беше плакала и нареждала Гаравалката, но тази вечер гласът ѝ го шибаше и докарваше до ужас. По гърба му лазеха тръпки. С. Северняк, П, 31. Сега той обузда гнева си, за да го прояви в пледоариите с онова страхотно красноречие, което в Кортесите докарваше в ужас всичките му противници от крайната левица до клерикалите и монархистите. Д. Димов ОД, 124. За да го нападне човек, трябваше да го измами и да го докара да се откаже чрез прелестта на някоя по-висока благосклонност от чина си в парламента. Б. Горанов, ЖГС (превод), 57.
7. Остар. и диал. Доставям, набавям нещо, снабдявам с нещо. Но когато прочетох.., че министърът на търговията.. Кабули паша имал така също намерение да изгради друго едно още по-голямо училище и да докара, т.е. да изпише, из Европа различни земеделчески и физически машини,.., то аз престанах вече да са смея. Хр. Ботев, Съч. 1929, 263. — Дошъл е скоро от Пловдив; там е бил със занаята нящо по-добро, — каквото бех и аз тук, ама пропаднал: опропастиле са го него пък европейските станове, дето ги докараха там от оная година. Т. Влайков, Съч. II, 191. — Че нали бяха докарали едни монтафонски крави. Не ги бива. Меки. Вечер едва се приберат, сутрин се свили. Научени, види се, на ясли и да ги храниш с люцерна. А. Каменова, ХГ, 194.
8. Разг. Нося, донасям някому нещо, което е свързано с облага (обикн. доход, печалба).
И зиме и лете такава машина пари докарва на притежателя си. Ст. Младенов, БТР I, 562.
9. Разг. Правя, изработвам, изпълнявам нещо добре, сполучливо, точно както трябва. Герган взе една чашка и опита първака — .., напълни отново чашката и плисна ракията в огнището. Пламна синьо пламъче и озари лицето му. Той се усмихна — добре я е докарал. К. Калчев, ЖП, 165. — Знаеш ли, бай Герго, за какво съм дошъл? Допи ми се зелев сок! Абе какво правихме с жената, не можахме да го докараме нашия. Ст. Даскалов, СЛ, 458. — Всяка работа си иска майстора. Мене и Ганчо Хаджиолов ме пита: как пита, го сееш тая пущина, та не сбъркваш? Пък аз му викам, кажи, викам, как ти всяка година докарваш царевицата, тогава и аз ще ти кажа. Г. Караславов, Тат., 29-30. — Чудесно си го [кафето] сварила. Просто не мога да позная, че е от леблебии .. А и на захар си го докарала. К. Калчев, ЖП, 373. // Разг. В съчет. със следв. същ. Правя някой или нещо да прилича, да наподобява на това, което е посочено в съществителното. А да извъртам композиции аз никак не умеех, да докарвам прилика в портретите, не беше мое амплоа. Р. Ралин, ВМТС, 4. — Вярвам, господин Мързанов, че отлично прекарахте трите денонощия — заприказва пред вратата Парашкев Домусчиев, като доста сполучливо докарваше престорената доверчивост на покойния цар. Д. Вълев, З, 173. — Отде да знаем, че в Мандрица половината били албанци, и отде да знаем, че сме докарвали техния език! Н. Инджов, ПП, 19. — Е, да се скъсаш, пак не можеш докара подписа на Кикиридков! Д. Калфов, Избр. разк., 133. ● Прех. и със следв. същ. с предл. като и (рядко) на. Той не ще ме подлъже вече, както първия път .. Беше си докарал гласа като на нелегалния, ама същинския нелегален. К. Георгиев, ВБ, 79. Краката му мязаха на свирки .. Също — ръцете му. Кръстеше ги върху пояса си, та съвсем докарваше на дервиш. В. Мутафчиева, СД, 26. Поискал да го нарисуват, но да го докарат малко като Ботев.
10. Разг. В съчет. със същ. работата, нещата и обст. поясн. за степен. Нагласявам, натъкмявам, нареждам. — Така е — усмихна се виновно той. — Можеше да се постъпи по-другояче. Друг на мое място щеше да докара тъй работата, че да вкара тоя мръсник в затвора. П. Славински, ПЗ, 100. — Казах, че ти вярвам. Не съм дошъл да те арестувам, но защо докарахте работата дотам? Защо му се заканваш, и то публично? В. Нешков, Н, 226. "Как можах да докарам работата дотам!" — мислеше подполковник Каменов. Кр. Кръстев, К, 233. Тя намерила сгоден случай и им показала гроба на Караджата. Правила, струвала,.., докарала работата до тоя ред, щото главата на Караджата била зета съвсем незабележено. З. Стоянов, ЗБВ I, 144. — И не разбирам защо винаги докарваш нещата тъй, че да се караме по сладкарници и локали. М. Грубешлиева, ПИУ, 190.
11. Разг. Прех. и със следв. числ. с предл. до. Увеличавам броя, количеството на нещо до определена граница. — Да са живи [децата], четири-пет стават, а жената е млада, че може да ги докара и до десет. Ц. Гинчев, ГК, 47. И така, младото тръговче ако си връти добре работата, то за няколко години може да си докара капитала до 100000 гр., кога от баща си намерил едва 25000 гр. Й. Груев, Лет., 1873, 218.
12. Разг. Извършвам, осъществявам нещо до определена степен, до някъде. — Глупав е оня човек, дето докара работата наполовина, па я оставя и гледа какво ще от нея да стане. Н. Бончев, Р (превод), 79. Като продължавал историята на Гърция от събитията, на които се спрял Тукидид, той я докарал до Мантинейския бой. Н. Михайловски, РВИ (превод), 156. докарвам се, докарам се. I. Страд. от докарвам. На часа даде заповед тия и тия, име по име, незабавно да се докарат в конака му. Ил. Блъсков, СК, 20. Пречеше му [на Юрталана] да ходи повече само туй, дето всичката работа пак беше се струпала на главата му. Аргатите да се надзирават, въглища да се докарат, дърва да се купят — за всичко пак сам трябваше да се грижи. Г. Караславов, С, 183. В продължение на девет месеца се работеше, за да се докарат във Варна водите на изворите от с. Река Девня, Варненско. ВН, 1958, бр. 2002, 1. Особено ниски добиви се получаваха при засаждането на картофи, отгледани пак тук, на юг. Затова всяка година се докарваха тук картофи за посаждане от север. Бтн V и VI кл (превод), 97. II. Възвр. от докарвам в 6 знач. — Не, мъчно е, когато се докараш да чувствуваш, че нищо те не влече! — каза Попов, като съзнателно диреше да заприкажат за друго, колкото да отбегне предишния разговор. А. Страшимиров, Съч. I, 70. докарвам си, докарам си възвр. от докарвам в 5 и 7 знач. — А майорските [жени] си докарват рокли от Берлин, също каквито носи германската императрица. Ив. Вазов, Съч. XI, 193. Зимата вече наближава, време е да си докараме малко дърва.
ДОКА̀РВАМ СИ несв.;дока̀рам си св., непрех. 1. Получавам доход, пари от нещо; печеля, припечелвам. Значи при такава квалифицирана и при това тежка работа те не си докарват повече от 60—70 лева на ден. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 419. — Не знам — подхвана Елена, — как сте вие по дома, но с моя Петко сме зле. И ти, и жена ти работите, докарвате си много. А на нас съвсем не стига. Й. Гешев, ВТ, 35. Нали затова им плащат и премиални си докарват дори с тоя смешен план! Ж. Шемтов, ФП, 22. — Печеля вече достатъчно, за всички.
Полюбопитствувах: — Колко си докарвате на месец? С, 1954, кн. 3, 92. Така от едната ока желязо изкарвам хиляди стрелици и за тях зимам хиляди грошеве. С тая работа аз си докарах чист годишен приход до 30000 гр. и си храня къщата. Лет., 1874, 249.
2. С действията си, поведението си, начина си на живот си причинявам нещо. Ревматизмът, който си беше докарала във всяка става на едрите кости, се е подлютил от влагата навън и се обажда като стар неприятен познат. В. Пламенов, ПА, 40. Докарах си големи неприятности.
◊ Докарвам / докарам беля <на главата> някому;докарвам / докарам до главата някому нещо. Разг. Ставам причина да сполети някого нещо лошо, някаква беда; създавам неприятности на някого. Може да излезе човек с връзки и да ти докара беля на главата. Й. Йовков, ПГ, 125. Свят—колело. Върти се насам, върти се нататък и никой не може да ти каже докъде ще се завърти и какво ще ти докара до главата. Г. Караславов, Избр. съч. II, 390. Докарвам / докарам вода от девет кладенеца (дерета). Разг. Привеждам най-различни доводи и доказателства, за да докажа правотата на нещо или да убедя някого в нещо. Докарвам / докарам вълка в кошарата. Разг. Поради необмислените си действия, постъпки напакостявам на себе си или на тези, които са около мене. — По пътя другарите срещнали камиона и го обстрелвали. Имало и убити, и ранени, но колко и кои — още не знаем .. Това е грешка. С това ще докараме вълка в кошарата. Х. Русев, ПС, 125. Докарвам / докарам до просяшка тояга някого. Разг. Ставам причина някой да обеднее съвсем, разорявам го напълно. — Разсипница!... Нищо не си донесла на мъжа си, а разполагаш с чуждото като свое! Да не си решила да докараш сина ми до просяшка тояга? К. Петканов, ДЧ, 296. — Какво иска селото: хляб, мир. Против кого се надига — против войната, докарала народа до просяшка тояга. Ст. Мокрев, ЗИ, 228. Докарвам / докарам думата (приказката, разговора) до (за) някого или нещо. Разг. Споменавам, заговорвам за някого или за нещо, правя да се заговори за някого или за нещо, обикн. умишлено. После той пак докара думата.. за младата пътница в трети клас. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 8. Като си приказваха за едно, за друго, Младенчовица докара приказката и за снощната среща на Райка. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 113. Като затули изначало предмета на посещението си, докара, без да усети някой, разговора върху религията. Ч., 1875, бр. 13, 607. Докарвам / докарам на ум<а> някому нещо, за нещо или със следв. изр. със съюз че, да. Разг. Подсещам някого за нещо, припомням някому нещо. Това баташко блато ми докара на ума една историйка, която се бе разиграла преди десетина години в един пловдивски хамам. Ив. Вазов, Съч. XVI, 88. В този куплет няма онова, което да ни докарва на ум, че това е стихотворна поезия. Ч, 1875, бр. 11, 518. Тогаз тя се обърна бърже, грабна отвореното писмо върху камъка и го скри в пазвата си. Това нейно движение ми докара на ума празната чаша. Превод, Ч, 1875, бр. 6, 274—275. Докарвам / докарам ума (акъла) <в главата> на някого. Разг. Накарвам някого да се вразуми, принуждавам го да престане да постъпва неразумно; вразумявам. — Забраних изрично на Костов да прави постъпки за освобождаването му. Стефан отдавна има нужда от плесница, която да докара ума в главата му. Д. Димов, Т, 313. — Все ще ми паднете в ръката! Ще ви докарам ума в главата. Клони ли ще чупите? Ръцете ви ще счупя! К. Петканов, СВ, 138. Докарвам / докарам я до някъде, до някакво положение. Разг. Правя да се стигне до определено положение, състояние на нещата или изпадам в някакво, обикн. лошо положение, състояние. Дотам сме я докарали — да се молим за помощ на другите — и то на върлите си врагове. Ил. Цанков, БГ (превод), 48. — Добре, че работата е много, та човек няма време да се рови в душата си .. Докъде я докарахме! Да те е страх да погледнеш в себе си. Н. Каралиева, СМ, 55. Докарвам си / докарам си на ума нещо, за нещо или със следв. изр. със съюз че, да. Разг. Спомням си нещо или за нещо. То [момичето] попримигна, за да си докара на ума отговора,.., но се спря несамоуверено. Ив. Вазов, Съч. XXII, 71. Той се помъчи да отхвърли от себе си мислите за Николина и да си докара на ума за своята Цвета. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 2—3, 248. На какъв (кой) ред докарвам / докарам някого. Разг. Ставам причина някой да изпадне в тежко положение. — Ще се съсипе той с тоя облог. Посърна, погрозня, да те е страх да го погледнеш .. Като си покорила мъжа си с тия сълзи, виж на кой ред го докара. Р. Стоянов, М, 43.
ДОКА̀РВАМ3, ‑аш, несв.;дока̀рам, ‑аш, св., прех. Разг. Правя някой да бъде хубав, обикн. като го обличам хубаво, пременявам, гримирам и под.; издокарвам. — Димо, много ти приличат тия дрехи! Пуста Велика, докарва те като младо момче! К. Петканов, МЗК, 149. А полата навлякох веднага. — Е, Анче, — пита тетин, — докараха ли те? В. Бончева, АП, 52. докарвам се, докарам се страд. и възвр. Джупуна беше се докарал с тъмносин шевиотен костюм, с лачени островърхи пантофи и с бяла колосана яка, която обхващаше плътно малко дългия му врат. Ем. Станев, ИК I и II, 85. Откакто беше се стоплило и беше хвърлила кюрка и вълнения сукман, Сарандовица изглеждаше по-тънка, по-стройна и по-гъвкава,.. — Матея чака, — .. — За него се е докарала тъй. Й. Йовков, ВАХ, 79-80. Най-
напред публиката се зае да разпознава артистите .. — Станьо, Станьо, — въздъхна тя [хазяйката му], — господ да те убие, дето си се така докарал, та и майка ти да те види и тя не ще може да те познае! Г. Караславов, СИ, 52—53. — Пък ми се харесва и туй у жените, гдето се червят, пудрят,.., изобщо гдето се докарват. Елин Пелин, Съч. IV, 130.
ДОКА̀РВАМ4, ‑аш, несв., непрех. Разг. С предл. на. Наподобявам, приличам. "То круша ли бе — едри, сочнести и на миризма докарват на не знам какво си". Г. Краев, СбСт, 137. Единият ѝ рог [на козата] завит зад ухото и изшилен, другият по-изправен. Очите ѝ бистри и сиви, устата ѝ бяла, гладка, докарва на гъба млечница. Г. Краев, Ч, 9. — Хубаво пише в книгата, ааа!... Ама и ти, Хаджи, тъй сладко го четеш, че на песен докарва и приспива човека! Чудомир, Избр. пр, 45.
ДОКА̀РВАМ СЕ1, ‑аш се, несв.;дока̀рам се, ‑аш се, св., непрех. Разг. Постъпвам така, че да се харесвам, правя нещо с цел да се харесам на някого. Като вляза при господина министра и аз уж се старая да се докарвам: "Вий имахте честта, господин министре, да ме назначите за помощник-регистратора". Ал. Константинов, Съч. I, 204. По-голямото от двете нови момичета следваше радиоинженерство. Хазайката първо мислеше, че я лъже, за да се докарва. Л. Михайлова, Ж, 21. Има и такива чираци, които се увъртат чевръсто около Елазар с единствената цел да получат "похвала" и чрез него да се докарат на господаря. С. Таджер, ПНМ, 29. — Но разберете, та той за малко не претрепа доктор Фок! Роботът сега се докарва пред вас. Тия машини притежават животинска хитрост. Св. Златаров, БФ, 329. Какво по-специално може да измисли нищият, за да блесне поне за един ден? Какво — като нито го бива да пее, нито да се докарва и пълзи? А. Мандаджиев, С, 1980, кн. 1, 5.
ДОКА̀РВАМ СЕ2, ‑аш се, несв.;дока̀рам се, ‑аш се, св., непрех. Диал. 1. Случвам се, оказвам се някакъв. — Па благодарим бога, че и невестите ни се докараха такива, дето се погаждат. Т. Влайков, БСК II, 180. Зимата се докара мека, та май цялото време си работиха. Ил. Волен, МДС, 226.
2. Само безл. Случва се, става. — Кога Давидко отгоре, кога вълчицата. Па как се докарва, та скача отгоре ѝ, възсяда я. Й. Йовков, АМГ, 89. През есента докара се ний пак да обиколим по тия места и каретата си стоеше пак на предишното си място. Христом. ВВ I,51. "Две момичета имахме — казваше той [чичо Стойко], — не се задържаха. Каквото сме жадни за женска челяд, зле ли ще е, ако се докара да е момиче". Ил. Волен, МДС, 52. Десетина дена след това докара ми се да мина покрай какини Донини. Т. Влайков, Съч. II, 61. Я на заем, я на вяра, кога как се докара и ние щем изкара. П. Р. Славейков, БП II, 227. Понякога, както пипаше в тъмното за чехлите си, докарваше се да събори нещо. Стрина Денка се събуждаше и питаше в тъмното: — Кой е? Върбане, ти ли си? Ил. Волен, БХ, 28.